Спусна се нощта

Спусна се нощта

Когато ти си тръгна, 

изгасна слънцето      

и спусна се нощта,    

когато ти си тръгна,   

валеше дъжд и пустота.

Душата ми заплака

във тая тишина,

не чуваше дъжда

и спряло бе сърцето,

потънало във самота.

Когато ти си тръгна,

не, нямаше звезди

и нямаше луна,

една огромна бездна,

лишена бях от светлина.

Когато ти си тръгна, 

изгасна слънцето      

и спусна се нощта,    

когато ти си тръгна,   

валеше дъжд и пустота.

         Мария Мустакерска