14 abr 2019, 0:01

Спънах се 

  Poesía » Otra
492 3 7

На стръмен селски път

ме спъна син синчец.

Валеше пак дъждът,

а свиреше щурец.

 

Не бе цветецът син,

а бяха две очи.

Отлитна тя кат' дим,

зад хълма стар се скри.

 

Виновен бе дъждът

и онзи луд щурец.

Та кой минава път

на дъжд и син синчец.

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Марги, Иване, Руми, Ирина, Гавраиле, Данаиле!
  • Хубаво е, Хари! Поздравления!
  • Мини пак и опитай.Може и да се случи!
  • За какво още не си писал,Хари?!...Всеки поглед твой съзира тема...
  • Хари, умееш от малките и на пръв поглед обикновени неща в живота ни да изваеш красота! Прекрасно!
  • Кратко и ясно. Едно красиво цвете, което расте в житата и по междите. Срещах го и аз някога, когато минавах по моята пътека през житата, на път за училище... Благодаря ти, Хари, за стиха!
  • Стана ми мило! Видях гора, разкаляна пътека и край нея синьо цвете.Чух щурчовата песен! Прелест!
Propuestas
: ??:??