Спънах се

14.04.2019 г., 0:01 ч.

Поезия » Друга

538 3 7

На стръмен селски път
ме спъна син синчец.
Валеше пак дъждът,
а свиреше щурец.
Не бе цветецът син,
а бяха две очи.
Отлитна тя кат' дим,
зад хълма стар се скри.
Виновен бе дъждът
и онзи луд щурец.
Та кой минава път
на дъжд и син синчец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спънах се

Искате да прочетете повече?

Предложения