На стръмен селски път
ме спъна син синчец.
Валеше пак дъждът,
а свиреше щурец.
Не бе цветецът син,
а бяха две очи.
Отлитна тя кат' дим,
зад хълма стар се скри.
Виновен бе дъждът
и онзи луд щурец.
Та кой минава път
на дъжд и син синчец.
© Хари Спасов All rights reserved.