Спънат
Да имаше камък на пътя ми,
от тебе нарочно поставен,
сто пъти щях да се спъна,
а след това да стана,
все едно нищо ми няма.
Но ти диря остави различна,
по тишината ти себична,
ще трябва да тръгна.
Докато в нея се вслушвам,
чувам мелодичност, но тежка.
Толко различна,
толко позната.
Нямам камък на пътя,
но друго остави,
дето все ме препъва...
© А.А. Todos los derechos reservados