24 ene 2017, 11:18

Спънат

  Poesía
457 0 0

Спънат

 


Да имаше камък на пътя ми,
от тебе нарочно поставен,
сто пъти щях да се спъна,
а след това да стана,
все едно нищо ми няма.
Но ти диря остави различна,
по тишината ти себична,
ще трябва да тръгна.
Докато в нея се вслушвам,
чувам мелодичност, но тежка.
Толко различна,
толко позната.
Нямам камък на пътя,
но друго остави,
дето все ме препъва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© А.А. Todos los derechos reservados

Емоцията:

https://www.youtube.com/watch?v=D5XhJ5cOjr0

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...