Jan 24, 2017, 11:18 AM

Спънат

  Poetry
456 0 0

Спънат

 


Да имаше камък на пътя ми,
от тебе нарочно поставен,
сто пъти щях да се спъна,
а след това да стана,
все едно нищо ми няма.
Но ти диря остави различна,
по тишината ти себична,
ще трябва да тръгна.
Докато в нея се вслушвам,
чувам мелодичност, но тежка.
Толко различна,
толко позната.
Нямам камък на пътя,
но друго остави,
дето все ме препъва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

Емоцията:

https://www.youtube.com/watch?v=D5XhJ5cOjr0

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....