Спънат

Poetry

454 0 0

Спънат

Да имаше камък на пътя ми,
от тебе нарочно поставен,
сто пъти щях да се спъна,
а след това да стана,
все едно нищо ми няма.
Но ти диря остави различна,
по тишината ти себична,
ще трябва да тръгна.
Докато в нея се вслушвам,
чувам мелодичност, но тежка.
Толко различна,
толко позната.
Нямам камък на пътя,
но друго остави,
дето все ме препъва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Емоцията:

https://www.youtube.com/watch?v=D5XhJ5cOjr0

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0