Спътници
В нощта със цвят на черно кадифе
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали,
във странен ритуал напред вървят.
Детето спре, партньора си погали...
И после продължават своя път.
Защо щурмуват пясъчните дюни?
Вървят сами, незнайно накъде...
Сподавен лай. Изхлипване безшумно.
Бездомно куче. Улично дете.
И кой ги е уцелил във сърцето
със груба реч, с безчувствена ръка?
Дете и куче - тъжни силуети,
разплакват разгневената луна.
Прегръщат се и лягат във тревите.
Облизва песът детските коси.
Заспиват под звездите беззащитни...
Поне завивка, Боже, им прати.
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали,
във странен ритуал напред вървят.
Детето спре, партньора си погали...
И после продължават своя път.
Защо щурмуват пясъчните дюни?
Вървят сами, незнайно накъде...
Сподавен лай. Изхлипване безшумно.
Бездомно куче. Улично дете.
И кой ги е уцелил във сърцето
със груба реч, с безчувствена ръка?
Дете и куче - тъжни силуети,
разплакват разгневената луна.
Прегръщат се и лягат във тревите.
Облизва песът детските коси.
Заспиват под звездите беззащитни...
Поне завивка, Боже, им прати.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
