Спътници
В нощта със цвят на черно кадифе
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали,
във странен ритуал напред вървят.
Детето спре, партньора си погали...
И после продължават своя път.
Защо щурмуват пясъчните дюни?
Вървят сами, незнайно накъде...
Сподавен лай. Изхлипване безшумно.
Бездомно куче. Улично дете.
И кой ги е уцелил във сърцето
със груба реч, с безчувствена ръка?
Дете и куче - тъжни силуети,
разплакват разгневената луна.
Прегръщат се и лягат във тревите.
Облизва песът детските коси.
Заспиват под звездите беззащитни...
Поне завивка, Боже, им прати.
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали,
във странен ритуал напред вървят.
Детето спре, партньора си погали...
И после продължават своя път.
Защо щурмуват пясъчните дюни?
Вървят сами, незнайно накъде...
Сподавен лай. Изхлипване безшумно.
Бездомно куче. Улично дете.
И кой ги е уцелил във сърцето
със груба реч, с безчувствена ръка?
Дете и куче - тъжни силуети,
разплакват разгневената луна.
Прегръщат се и лягат във тревите.
Облизва песът детските коси.
Заспиват под звездите беззащитни...
Поне завивка, Боже, им прати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
