2 ago 2008, 22:21

Спътници

975 0 1
 

Тя все така

се върти около своята ос,

все по същата орбита.

И ние -

малки човечета -

от век и веков

въртим се,

въртим се,

въртим се,

като пумпали

около своето Аз.

И все така тичаме,

но все по-силно,

в обратна посока.

И всеки се връща

пак до основата

и тръгва отдолу.

И търси отново

своята истина.

И отново открива

вече откритото.

Все по-невярващи,

все по-незрящи,

все по-глухи,

все по-зли,

все по-чужди,

все по-уплашени

днеска от вчера.

И все по-сами...

Безброй

мънички светове

в големия свят.

А на вечната клада

гори все той -

различния,

другия.

Всичките ние -

децата й -

братя, сестри...

Същите Каиновци,

разпнАли Исус.

Все същите -

подпалвачи-нероновци,

убийци на майка си.

Накъде ли отиваме

захвърлени в хаоса?

Ще има ли край?

А след края ще има ли

ново начало?

Кой първи ще спре?

Ние ли Нея,

или Тя - нас?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих!
    Много ми хареса!
    Поздравления, Юлияна!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...