2 авг. 2008 г., 22:21

Спътници

973 0 1
 

Тя все така

се върти около своята ос,

все по същата орбита.

И ние -

малки човечета -

от век и веков

въртим се,

въртим се,

въртим се,

като пумпали

около своето Аз.

И все така тичаме,

но все по-силно,

в обратна посока.

И всеки се връща

пак до основата

и тръгва отдолу.

И търси отново

своята истина.

И отново открива

вече откритото.

Все по-невярващи,

все по-незрящи,

все по-глухи,

все по-зли,

все по-чужди,

все по-уплашени

днеска от вчера.

И все по-сами...

Безброй

мънички светове

в големия свят.

А на вечната клада

гори все той -

различния,

другия.

Всичките ние -

децата й -

братя, сестри...

Същите Каиновци,

разпнАли Исус.

Все същите -

подпалвачи-нероновци,

убийци на майка си.

Накъде ли отиваме

захвърлени в хаоса?

Ще има ли край?

А след края ще има ли

ново начало?

Кой първи ще спре?

Ние ли Нея,

или Тя - нас?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих!
    Много ми хареса!
    Поздравления, Юлияна!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....