Тя все така

се върти около своята ос,

все по същата орбита.

И ние -

малки човечета -

от век и веков

въртим се,

въртим се,

въртим се,

като пумпали

около своето Аз.

И все така тичаме,

но все по-силно,

в обратна посока.

И всеки се връща

пак до основата

и тръгва отдолу.

И търси отново

своята истина.

И отново открива

вече откритото.

Все по-невярващи,

все по-незрящи,

все по-глухи,

все по-зли,

все по-чужди,

все по-уплашени

днеска от вчера.

И все по-сами...

Безброй

мънички светове

в големия свят.

А на вечната клада

гори все той -

различния,

другия.

Всичките ние -

децата й -

братя, сестри...

Същите Каиновци,

разпнАли Исус.

Все същите -

подпалвачи-нероновци,

убийци на майка си.

Накъде ли отиваме

захвърлени в хаоса?

Ще има ли край?

А след края ще има ли

ново начало?

Кой първи ще спре?

Ние ли Нея,

или Тя - нас?