4 sept 2009, 23:19

Срам

  Poesía » Otra
594 0 0

Този път,
каквото се случи -
неконтролируеми мисли
дълбоко в свещения храм
на моя опасен ум
ми носят срам...

Аз провокирам в тебе изкривявания,
пареща болка от тази омраза,
която на нещо плътско - зараза,
се вплита във всички преживявания.
И каквото остане - почерням,
само невинността до край се бори,
но както при слабите хора,
които толкова лесно стават неверни.

Аз откривам в тебе, опасна,
че не си лесна за преодоляване,
защото за теб е състезание
това чувство - пак да си страстна.
И каквото остане - открадвам,
за да го търсиш непримиримо,
за да не се чувстваш ранима,
когато с най-лошото те зарадвам.

Този път
каквото се случи -
неконтролируеми мисли
дълбоко в свещения храм
на моя опасен ум
ми носят срам...

Обясни ми, какво ти липсва в желанието
да се докосваш до мен, като животно?
И дали си струва - не те интересува
нищо освен - ти и аз, нещо страхотно,
само погледи. О, толкова е секси мълчанието...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...