4 sept 2009, 23:19

Срам

  Poesía » Otra
584 0 0

Този път,
каквото се случи -
неконтролируеми мисли
дълбоко в свещения храм
на моя опасен ум
ми носят срам...

Аз провокирам в тебе изкривявания,
пареща болка от тази омраза,
която на нещо плътско - зараза,
се вплита във всички преживявания.
И каквото остане - почерням,
само невинността до край се бори,
но както при слабите хора,
които толкова лесно стават неверни.

Аз откривам в тебе, опасна,
че не си лесна за преодоляване,
защото за теб е състезание
това чувство - пак да си страстна.
И каквото остане - открадвам,
за да го търсиш непримиримо,
за да не се чувстваш ранима,
когато с най-лошото те зарадвам.

Този път
каквото се случи -
неконтролируеми мисли
дълбоко в свещения храм
на моя опасен ум
ми носят срам...

Обясни ми, какво ти липсва в желанието
да се докосваш до мен, като животно?
И дали си струва - не те интересува
нищо освен - ти и аз, нещо страхотно,
само погледи. О, толкова е секси мълчанието...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...