Срам

Този път,
каквото се случи -
неконтролируеми мисли
дълбоко в свещения храм
на моя опасен ум
ми носят срам...

Аз провокирам в тебе изкривявания,
пареща болка от тази омраза,
която на нещо плътско - зараза,
се вплита във всички преживявания.
И каквото остане - почерням,
само невинността до край се бори,
но както при слабите хора,
които толкова лесно стават неверни.

Аз откривам в тебе, опасна,
че не си лесна за преодоляване,
защото за теб е състезание
това чувство - пак да си страстна.
И каквото остане - открадвам,
за да го търсиш непримиримо,
за да не се чувстваш ранима,
когато с най-лошото те зарадвам.

Този път
каквото се случи -
неконтролируеми мисли
дълбоко в свещения храм
на моя опасен ум
ми носят срам...

Обясни ми, какво ти липсва в желанието
да се докосваш до мен, като животно?
И дали си струва - не те интересува
нищо освен - ти и аз, нещо страхотно,
само погледи. О, толкова е секси мълчанието...