4.09.2009 г., 23:19 ч.

Срам 

  Поезия » Друга
471 0 0
Този път,
каквото се случи -
неконтролируеми мисли
дълбоко в свещения храм
на моя опасен ум
ми носят срам...
Аз провокирам в тебе изкривявания,
пареща болка от тази омраза,
която на нещо плътско - зараза,
се вплита във всички преживявания.
И каквото остане - почерням,
само невинността до край се бори, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??