pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
905 17355
11 jul 2010, 8:53

Срам 

  Poesía » Civil
1240 1 35
Захапала съм своя срам
като предъвкана обувка.
Не мога левче да му дам.
Душата вятърът усуква.
Червилото се изчерви -
тежи във дамската ми чанта.
След мене просякът върви,
с очи, преплували Атланта.
А в джоба ми проплакват пак
нестигнали за хляб монети.
Да му призная ли? И как?
Срамът във гърлото ми свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??