11.07.2010 г., 8:53 ч.

Срам 

  Поезия » Гражданска
1168 1 35

Захапала съм своя срам

като предъвкана обувка.

Не мога левче да му дам.

Душата вятърът усуква.

Червилото се изчерви -

тежи във дамската ми чанта.

След мене просякът върви,

с очи, преплували Атланта.

А в джоба ми проплакват пак

нестигнали за хляб монети.

Да му призная ли? И как?

Срамът във гърлото ми свети.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??