pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
Jul 11, 2010, 8:53 AM

Срам

  Poetry » Civic
1.4K 1 34

Захапала съм своя срам

като предъвкана обувка.

Не мога левче да му дам.

Душата вятърът усуква.

Червилото се изчерви -

тежи във дамската ми чанта.

След мене просякът върви,

с очи, преплували Атланта.

А в джоба ми проплакват пак

нестигнали за хляб монети.

Да му призная ли? И как?

Срамът във гърлото ми свети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Вили,радвам се на посещението ти и на хубавите подкрепящи ме думи, за които съм ти много благодарна!
  • Вил (Виолета Зашева)
    Вил (Виолета Зашева)
    Страхотно! Обожавам метафорите, казат олкова повече...
    Избрах си и цитат...:
    "След мене просякът върви,
    с очи, преплували Атланта."
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Благодаря, че прочете и коментира, Миглена! Винаги си добре дошла в моята поетична страничка!
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Много хубаво пишеш.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Повече ми харесва казаното от Елена - "нашето ъгълче на срам и вина".
    Много ти благодаря за коментара, Ели! А аз, Марин, съм свикнала да гледам на хората откъм добрата им страна.Надявам се и стихотворението ми да го подсказва. Благодаря ти за мнението!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0