pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
905 17355
Jul 11, 2010, 8:53 AM

Срам 

  Poetry » Civilian
1238 1 35
Захапала съм своя срам
като предъвкана обувка.
Не мога левче да му дам.
Душата вятърът усуква.
Червилото се изчерви -
тежи във дамската ми чанта.
След мене просякът върви,
с очи, преплували Атланта.
А в джоба ми проплакват пак
нестигнали за хляб монети.
Да му призная ли? И как?
Срамът във гърлото ми свети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??