Срам

Поэзия » Гражданская

1.4K 1 34

Захапала съм своя срам

като предъвкана обувка.

Не мога левче да му дам.

Душата вятърът усуква.

Червилото се изчерви -

тежи във дамската ми чанта.

След мене просякът върви,

с очи, преплували Атланта.

А в джоба ми проплакват пак

нестигнали за хляб монети.

Да му призная ли? И как?

Срамът във гърлото ми свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Вили,радвам се на посещението ти и на хубавите подкрепящи ме думи, за които съм ти много благодарна!

2010-07-19T17:39:44+03:00
Вил (Виолета Зашева)

Страхотно! Обожавам метафорите, казат олкова повече...
Избрах си и цитат...:
"След мене просякът върви,
с очи, преплували Атланта."

2010-07-19T13:25:43+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря, че прочете и коментира, Миглена! Винаги си добре дошла в моята поетична страничка!

2010-07-15T13:05:42+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Много хубаво пишеш.

2010-07-15T12:54:16+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Повече ми харесва казаното от Елена - "нашето ъгълче на срам и вина".
Много ти благодаря за коментара, Ели! А аз, Марин, съм свикнала да гледам на хората откъм добрата им страна.Надявам се и стихотворението ми да го подсказва. Благодаря ти за мнението!

2010-07-15T09:22:36+03:00