11 июл. 2010 г., 08:53

Срам 

  Поэзия » Гражданская
1169 1 35

Захапала съм своя срам

като предъвкана обувка.

Не мога левче да му дам.

Душата вятърът усуква.

Червилото се изчерви -

тежи във дамската ми чанта.

След мене просякът върви,

с очи, преплували Атланта.

А в джоба ми проплакват пак

нестигнали за хляб монети.

Да му призная ли? И как?

Срамът във гърлото ми свети.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??