17 dic 2013, 23:12

Срамежливка

  Poesía
480 0 0

Мълча, а с тебе искам да говоря,

устата своя аз не мога да отворя.

Думи две - обичам те

аз да изрека не мога,

до кога така, за Бога?

Зная, не е трудно да го кажа,

но едно не мога да предскажа.

Дали със същото ще ми отвърнеш

или главата си неволно ще извърнеш.

Зная, аз за теб съм просто приятелка,

а може би и тайна обожателка.

Чувствата във мен остават,

част от сърцето мое обладават.

Но вече аз съм по-щастлива,

с мен самата горделива,

че успях да изрека навреме

та всичкото това да спреме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...