Dec 17, 2013, 11:12 PM

Срамежливка

  Poetry
477 0 0

Мълча, а с тебе искам да говоря,

устата своя аз не мога да отворя.

Думи две - обичам те

аз да изрека не мога,

до кога така, за Бога?

Зная, не е трудно да го кажа,

но едно не мога да предскажа.

Дали със същото ще ми отвърнеш

или главата си неволно ще извърнеш.

Зная, аз за теб съм просто приятелка,

а може би и тайна обожателка.

Чувствата във мен остават,

част от сърцето мое обладават.

Но вече аз съм по-щастлива,

с мен самата горделива,

че успях да изрека навреме

та всичкото това да спреме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...