17 дек. 2013 г., 23:12

Срамежливка

479 0 0

Мълча, а с тебе искам да говоря,

устата своя аз не мога да отворя.

Думи две - обичам те

аз да изрека не мога,

до кога така, за Бога?

Зная, не е трудно да го кажа,

но едно не мога да предскажа.

Дали със същото ще ми отвърнеш

или главата си неволно ще извърнеш.

Зная, аз за теб съм просто приятелка,

а може би и тайна обожателка.

Чувствата във мен остават,

част от сърцето мое обладават.

Но вече аз съм по-щастлива,

с мен самата горделива,

че успях да изрека навреме

та всичкото това да спреме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....