8 abr 2008, 7:34

Срамувам се! 

  Poesía
605 0 6
Срамувам се от самотата!
Под тичинките на лалето ще се скрия!
Аз толкова съм малка, да...
Тъгата превърнала ме е в прашинка!
И от любовта си се срамувам!
Раздавах я без никаква отплата...
Крилата и прекършени са от обида,
едва ли някога ще полети отново!
Вярата ми... и от нея ме е срам!
Нямам сили, за да обясня...
че няма съвършенни хора, няма сбъднати мечти...
Има само полет на умиращи ята! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДРУГА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??