8.04.2008 г., 7:34

Срамувам се!

Поезия

679 0 6

Срамувам се от самотата!
Под тичинките на лалето ще се скрия!
Аз толкова съм малка, да...
Тъгата превърнала ме е в прашинка!

И от любовта си се срамувам!
Раздавах я без никаква отплата...
Крилата и прекършени са от обида,
едва ли някога ще полети отново!

Вярата ми... и от нея ме е срам!
Нямам сили, за да обясня...
че няма съвършенни хора, няма сбъднати мечти...
Има само полет на умиращи ята!

От всичко се срамувам,
но най срамувам се от този свят!
Как няма срама той от нищо...
Как обгърнал ни е в суета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vezna (Мир)

"...Как няма срама той от нищо..."
мисля че няма човек със стойностна ценностна система, който да не си е задавал този въпрос!
Благодаря ти!
Много ми хареса!

2008-04-08T13:08:07+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много мрачна и наранена е душата ти...
нямаш вина...просто такъв е този свят...
и тъжен и красив...с обич, мила Дона.

2008-04-08T12:27:53+03:00
niko_niko (Нико Ников)

защо повечето красиви стихове са тъжни...

2008-04-08T12:27:24+03:00
Бонбонка (Просто Аз)

Браво, но не всичко в този свят е суета-има и неща, с които да се гордеем

2008-04-08T11:29:19+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Аплодисменти

2008-04-08T09:41:47+03:00