30 nov 2004, 15:53

Сребърни джунгли/подСлон/ 

  Poesía
735 0 8

Сребърни джунгли /подСлон/

Не спя.
Шести ден съм във сребърни джунгли.
И отслабвам,-
брадясъл - не ям и не спя!
Шести ден.
Нервите са в очакване
на поредна атака от отсрещния склон.
Малка стая, слаба крушка - подслон.
Каква странна дума!
подСлон!
Кой е слонът?
Нима съм затиснат от едно от онези,
дебели копелета,държащи света?!
Вече съм сигурен!
Подслон.
Два метра - яма.
Бутилка изветряло вино,
купища книги,
и аз.
Надвесен над мъртвата,
черна машина...
Не спя.
Шести ден съм във сребърни джунгли.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Жестоко е!
    Всякак погледнато!
  • Скромен лиНе, мила, не е това.
  • Я как съм го пропуснала това Пак хубаво!
  • Не бъди плах...Нали знаеш, какво е казал М. Твен- "Скромността е за онези, които нямат други достойнства".
  • Благодаря, че подкрепяте плахите ми опити...Несъвършенството е водещо!Не зная какво е душа, не мога да обработвам текстовете с месеци, защото не намирам смисъл в това да отваряш зарастнала рана.Нима ще си припомня колко е боляло?Това е.
  • Разкошно, много оригинално. От мен 6.
  • И знаеш ли кое адски ми харесва в теб?
    Това, че си спонтанен и искрен. Имаш очи за всичко. Имаш душа. Реагираш истински. Пишеш. Много поети обработват стиховете си с дни и месеци. Най- доброто винаги е онова, което е излезнало от душата. Всъщност ти знаеш това.
  • Разбиващ си.)))
Propuestas
: ??:??