Nov 30, 2004, 3:53 PM

Сребърни джунгли/подСлон/

  Poetry
934 0 8

Сребърни джунгли /подСлон/

Не спя.
Шести ден съм във сребърни джунгли.
И отслабвам,-
брадясъл - не ям и не спя!
Шести ден.
Нервите са в очакване
на поредна атака от отсрещния склон.
Малка стая, слаба крушка - подслон.
Каква странна дума!
подСлон!
Кой е слонът?
Нима съм затиснат от едно от онези,
дебели копелета,държащи света?!
Вече съм сигурен!
Подслон.
Два метра - яма.
Бутилка изветряло вино,
купища книги,
и аз.
Надвесен над мъртвата,
черна машина...
Не спя.
Шести ден съм във сребърни джунгли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жестоко е!
    Всякак погледнато!
  • Скромен лиНе, мила, не е това.
  • Я как съм го пропуснала това Пак хубаво!
  • Не бъди плах...Нали знаеш, какво е казал М. Твен- "Скромността е за онези, които нямат други достойнства".
  • Благодаря, че подкрепяте плахите ми опити...Несъвършенството е водещо!Не зная какво е душа, не мога да обработвам текстовете с месеци, защото не намирам смисъл в това да отваряш зарастнала рана.Нима ще си припомня колко е боляло?Това е.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...