30.11.2004 г., 15:53

Сребърни джунгли/подСлон/

937 0 8

Сребърни джунгли /подСлон/

Не спя.
Шести ден съм във сребърни джунгли.
И отслабвам,-
брадясъл - не ям и не спя!
Шести ден.
Нервите са в очакване
на поредна атака от отсрещния склон.
Малка стая, слаба крушка - подслон.
Каква странна дума!
подСлон!
Кой е слонът?
Нима съм затиснат от едно от онези,
дебели копелета,държащи света?!
Вече съм сигурен!
Подслон.
Два метра - яма.
Бутилка изветряло вино,
купища книги,
и аз.
Надвесен над мъртвата,
черна машина...
Не спя.
Шести ден съм във сребърни джунгли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жестоко е!
    Всякак погледнато!
  • Скромен лиНе, мила, не е това.
  • Я как съм го пропуснала това Пак хубаво!
  • Не бъди плах...Нали знаеш, какво е казал М. Твен- "Скромността е за онези, които нямат други достойнства".
  • Благодаря, че подкрепяте плахите ми опити...Несъвършенството е водещо!Не зная какво е душа, не мога да обработвам текстовете с месеци, защото не намирам смисъл в това да отваряш зарастнала рана.Нима ще си припомня колко е боляло?Това е.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....