26 mar 2008, 9:32

Сребърните рудници  

  Poesía » Filosófica
723 0 15

Сребърните рудници в сърцето ми

вече са изчерпани до дъно.

Само на душата ми - проклетата,

още и се иска да са пълни.

 

Не оставих нищичко за себе си.

Всичко взехте. Другото - раздадох.

Даже шепа самородни ереси

не опазих. Някой ги открадна.

 

Тъжно е! Стените на тунелите

почват да се сриват постепенно.

И пулсират все по-бавно вените.

Кислородът става все по-ценен.

 

Но остана да живее спомена

за любов, сребро и нощи-блудници.

Ако щете вярвайте - доволен съм.

Не продадох сребърните рудници.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??