alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
Mar 26, 2008, 9:32 AM

Сребърните рудници  

  Poetry » Phylosophy
722 0 15

Сребърните рудници в сърцето ми

вече са изчерпани до дъно.

Само на душата ми - проклетата,

още и се иска да са пълни.

 

Не оставих нищичко за себе си.

Всичко взехте. Другото - раздадох.

Даже шепа самородни ереси

не опазих. Някой ги открадна.

 

Тъжно е! Стените на тунелите

почват да се сриват постепенно.

И пулсират все по-бавно вените.

Кислородът става все по-ценен.

 

Но остана да живее спомена

за любов, сребро и нощи-блудници.

Ако щете вярвайте - доволен съм.

Не продадох сребърните рудници.

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??