Сребърните рудници
Сребърните рудници в сърцето ми
вече са изчерпани до дъно.
Само на душата ми - проклетата,
още и се иска да са пълни.
Не оставих нищичко за себе си.
Всичко взехте. Другото - раздадох.
Даже шепа самородни ереси
не опазих. Някой ги открадна.
Тъжно е! Стените на тунелите
почват да се сриват постепенно.
И пулсират все по-бавно вените.
Кислородът става все по-ценен.
Но остана да живее спомена
за любов, сребро и нощи-блудници.
Ако щете вярвайте - доволен съм.
Не продадох сребърните рудници.
© Александър Калчев All rights reserved.
