alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
26.03.2008 г., 9:32 ч.

Сребърните рудници  

  Поезия » Философска
751 0 15

Сребърните рудници в сърцето ми

вече са изчерпани до дъно.

Само на душата ми - проклетата,

още и се иска да са пълни.

 

Не оставих нищичко за себе си.

Всичко взехте. Другото - раздадох.

Даже шепа самородни ереси

не опазих. Някой ги открадна.

 

Тъжно е! Стените на тунелите

почват да се сриват постепенно.

И пулсират все по-бавно вените.

Кислородът става все по-ценен.

 

Но остана да живее спомена

за любов, сребро и нощи-блудници.

Ако щете вярвайте - доволен съм.

Не продадох сребърните рудници.

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??