Сред баладични висоти
Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя.
Разсеян от класически картини,
от грохота на мисли и на дни -
над мен се веят златни гриви,
прииждат звуци, греят висини.
Изпълнен с баладичен порив,
понесен от вълшебни ветрове,
душата из недрата ми говори
със разума на много светове.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados