Сред баладични висоти

8 мая 2014 г., 17:37 2014-05-09T08:28:06+03:00

Поэзия » Философская

414 0 1

Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя.

Разсеян от класически картини,
от грохота на мисли и на дни -
над мен се веят златни гриви,
прииждат звуци, греят висини.

Изпълнен с баладичен порив,
понесен от вълшебни ветрове,
душата из недрата ми говори
със разума на много светове.

Лъчиста

Автор запретил голосование.

Сред баладични висоти

Свързани произведения

Комментарии

Предложения