Сред баладични висоти

8.05.2014 г., 17:37 ч. 2014-05-09T08:28:06+03:00

Поезия » Философска

374 0 1

Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя.

Разсеян от класически картини,
от грохота на мисли и на дни -
над мен се веят златни гриви,
прииждат звуци, греят висини.

Изпълнен с баладичен порив,
понесен от вълшебни ветрове,
душата из недрата ми говори
със разума на много светове.

Лъчиста

Авторът е забранил гласуването.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

N-e-L (Нел)

2014-05-08T18:06:54+03:00

разума на много светове!!!