Сред баладични висоти
Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя.
Разсеян от класически картини,
от грохота на мисли и на дни -
над мен се веят златни гриви,
прииждат звуци, греят висини.
Изпълнен с баладичен порив,
понесен от вълшебни ветрове,
душата из недрата ми говори
със разума на много светове.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
