Стои самичка сред четири стени -
тъй празни и подтискащо студени,
без цвят, животът в нея не трепти
и няма радост във очите и зелени.
Усмивките къде са, благият му поглед?
Тъй липсваш и, любов, все още незабравена.
В сърцето си те носи, спомените топлят...
Животът те отне без време - тъй коварен е!
Опора намираше в твоето рамо,
със тебе чертаеше път и мечти.
На масата пази една чаша само -
от твоите устни две плахи следи. ...