Сред двеста стиха от лила
Сред двеста стиха от лила
Ще дойде нощната прохлада
сред дънери и птича песен...
Духът ми - жаден и незрим
в косите с цвят от теменуга
по тебе - влюбен и раним
ще мине сякаш е дантела...
И дланите ми ще са клада,
в която слаб и преунесен
ще сетиш глад неутолим
не имал ти преди при друга...
Ще стана грях неизкупим,
гръдта си аз над тебе свела...
И тих ще молиш за пощада
от устните ми - тъй порочни,
приседнал под една ела
сред тънещата в мрак дъбрава...
Пронизан с не една стрела
и чувстващ моята безбрежност...
И в болката открил наслада
от тез' сияния неточни
ще видиш само две крила,
оставили те в зла забрава...
Сред двеста стиха от лила
и няколко листенца нежност...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
)