Feb 14, 2021, 11:52 PM  

Сред двеста стиха от лила

  Poetry » Love
1.5K 5 24

Сред двеста стиха от лила

 

 

Ще дойде нощната прохлада

сред дънери и птича песен...

Духът ми - жаден и незрим

в косите с цвят от теменуга

по тебе - влюбен и раним

ще мине сякаш е дантела...

 

И дланите ми ще са клада,

в която слаб и преунесен

ще сетиш глад неутолим

не имал ти преди при друга...

Ще стана грях неизкупим,

гръдта си аз над тебе свела...

 

И тих ще молиш за пощада

от устните ми - тъй порочни,

приседнал под една ела

сред тънещата в мрак дъбрава...

Пронизан с не една стрела

и чувстващ моята безбрежност...

 

И в болката открил наслада

от тез' сияния неточни

ще видиш само две крила,

оставили те в зла забрава...

Сред двеста стиха от лила

и няколко листенца нежност...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Скитнице, още лилави цветенца - в следващия ми стих... 🙂
    Заповядай!
    А ти Рицарче, да знаеш, че за теб аз не съм "Светла", а съм "Светленце"... 😋
  • Нежно, романтично... Нямам думи...🌺(търсих лилаво цветенце, но няма... )
  • Болката и любовта често вървят ръка за ръка...
  • 😂😂😂 ...
  • Първоначално го бях написала "привързан към една ела", после го редактирах на "приседнал под една ела"...
    Реших, че ще стане много садо - мазохистично... 😀😀😀

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...