3 feb 2016, 22:38

Сред горските къпини

479 0 3

 

 

Водовъртеж, лъжи, съзнание,
със сетни сили плуваш към брега,
делят ви с него разстояния,
и битие, и укор, и вина.

А в теб желанието стене,
да го докоснеш просто,  хей така,
и няма страх, и няма време,
което да разбие таз мечта.

Ще те докосна, знам, дори и след години,
ще те целуна, знам, дори и чрез дъжда,
ще те прегърна ,знам, сред горските къпини,
ще бъда с теб, дори и не сега.



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Andromaha (Белла) : Хахахаха, римейк е!!! Много си прозорлива, Белла и много ме разсмя!!! Благодаря ти!!!

    Еси, Младене, благодаря ви!!!
  • Нежно и докосващо. Поздравления, Цвети!
  • Този спасителен бряг е всичко. Толкова хубаво си изразила това, Цвети. Поздравявам те за елегантния и въздействащ поетичен текст!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...