3.02.2016 г., 22:38

Сред горските къпини

472 0 3

 

 

Водовъртеж, лъжи, съзнание,
със сетни сили плуваш към брега,
делят ви с него разстояния,
и битие, и укор, и вина.

А в теб желанието стене,
да го докоснеш просто,  хей така,
и няма страх, и няма време,
което да разбие таз мечта.

Ще те докосна, знам, дори и след години,
ще те целуна, знам, дори и чрез дъжда,
ще те прегърна ,знам, сред горските къпини,
ще бъда с теб, дори и не сега.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Andromaha (Белла) : Хахахаха, римейк е!!! Много си прозорлива, Белла и много ме разсмя!!! Благодаря ти!!!

    Еси, Младене, благодаря ви!!!
  • Нежно и докосващо. Поздравления, Цвети!
  • Този спасителен бряг е всичко. Толкова хубаво си изразила това, Цвети. Поздравявам те за елегантния и въздействащ поетичен текст!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...