Водовъртеж, лъжи, съзнание,
със сетни сили плуваш към брега,
делят ви с него разстояния,
и битие, и укор, и вина.
А в теб желанието стене,
да го докоснеш просто, хей така,
и няма страх, и няма време,
което да разбие таз мечта.
Ще те докосна, знам, дори и след години,
ще те целуна, знам, дори и чрез дъжда,
ще те прегърна ,знам, сред горските къпини,
ще бъда с теб, дори и не сега.
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
