Сред китарените струни
с перо опита ти да ме докоснеш.
В сърцата ни онази болка стара
за кой ли пък тогаз ни омагьоса.
... И аз съблякох бялата си риза.
От тебе падна нежно сутиена.
Тръпката душите ни прониза
с нова сила по-разпламенена.
Под звуците на тъжното й соло
отключи във душата обич дива.
Танцуваща пред мене чисто гола,
аз не вярвах колко си красива.
Ех, в голото на чудно женско тяло
се крият хубостта и аромата
на тягостния мъжки свят изцяло!
И аз поисках да почувствам свободата -
именно на туй, че днес те имам
сред ритъма на тези крехки струни.
Не си отивай. Просто погледни ме
в последен миг поне да те целуна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados