Jan 2, 2009, 11:28 AM

Сред китарените струни

  Poetry
1.3K 0 8
Засвири нежно фината китара,
с перо опита ти да ме докоснеш.
В сърцата ни онази болка стара
за кой ли пък тогаз ни омагьоса.
... И аз съблякох бялата си риза.
От тебе падна нежно сутиена.
Тръпката душите ни прониза
с нова сила по-разпламенена.
Под звуците на тъжното й соло
отключи във душата обич дива.
Танцуваща пред мене чисто гола,
аз не вярвах колко си красива.
Ех, в голото на чудно женско тяло
се крият хубостта и аромата
на тягостния мъжки свят изцяло!
И аз поисках да почувствам свободата -
именно на туй, че днес те имам
сред ритъма на тези крехки струни.
Не си отивай. Просто погледни ме
в последен миг поне да те целуна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • красота...
  • Май и аз имам една забравена китара у дома....
  • И аз мисля, че малко са ме попрехвалили колежките Говорете спокойно, не мисля, че бих могъл да се обидя Стихът е стар и тъй като нямам нови, реших да го сложа, просто ми стана приятно като го прочетох. Не е претенциозен
  • Прекрасно...
  • Еротиката и нежността не са ти непознати!Знаеш как да събудиш фантазиите на всяка жена!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...