Среднощен монолог

2 jun 2021, 10:16

Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra

571 1 0

Здравей, душа.

Пулсираш до безкрайност...

Събираш всички трепети и липси...

Да се изграждаш силна...

сърцата... вдъхновена...

А всъщност зъзнеш гола

и... смутена... и пак си силна...

И помниш всички вечности...

И се гърчиш... и се луташ...

Не знаеш какво да направиш със себе си...

Спри! Усърдието трябва да е двупосочно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.