Среднощен монолог
Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена...
А всъщност зъзнеш гола
и... смутена... и пак си силна...
И помниш всички вечности...
И се гърчиш... и се луташ...
Не знаеш какво да направиш със себе си...
Спри! Усърдието трябва да е двупосочно.
© Павлина Христова Петрова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
