Среднощен монолог

2.06.2021 г., 10:16 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

439 1 0

Здравей, душа.

Пулсираш до безкрайност...

Събираш всички трепети и липси...

Да се изграждаш силна...

сърцата... вдъхновена...

А всъщност зъзнеш гола

и... смутена... и пак си силна...

И помниш всички вечности...

И се гърчиш... и се луташ...

Не знаеш какво да направиш със себе си...

Спри! Усърдието трябва да е двупосочно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.