Среднощен монолог
Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена...
А всъщност зъзнеш гола
и... смутена... и пак си силна...
И помниш всички вечности...
И се гърчиш... и се луташ...
Не знаеш какво да направиш със себе си...
Спри! Усърдието трябва да е двупосочно.
© Павлина Христова Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
