10 jul 2022, 22:10

Среднощен рефрен 

  Poesía » De amor
781 1 7

Върху белия лист уморената вечер

пише думите с тръпна ръка.

Ти си толкова близко, но и тъй си далече!

Как без теб непробудно да спя!

 

Ще докосна небето с недоспали зеници.

Ще дочакам и новия ден.

За да литне към топлите ярки звездици

тих прочувствен среднощен рефрен!

 

Там, високо, до сребърна лунна парица

ми е вързала люлка нощта.

Да я стигна, ще взема крилете от птица,

от фенер на светулка - искра!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??