10 июл. 2022 г., 22:10
Среднощен рефрен
Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници.
Ще дочакам и новия ден.
За да литне към топлите ярки звездици
тих прочувствен среднощен рефрен!
Там, високо, до сребърна лунна парица
ми е вързала люлка нощта.
Да я стигна, ще взема крилете от птица,
от фенер на светулка - искра!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красиво!
-
"Ще докосна небето с недоспали зеници" - ех, че хубавооо! Много красота има в поезията ти! Поздравявам те!
-
Прекрасен е този ,,тих прочувствен среднощен рефрен".
-
Много хубаво! "Как без теб непробудно да спя!" Чудесно е!
-
Хубаво!
-
Много е хубаво!
-
Много ми хареса! Много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
