Jul 10, 2022, 10:10 PM

Среднощен рефрен 

  Poetry » Love
800 1 7

Върху белия лист уморената вечер

пише думите с тръпна ръка.

Ти си толкова близко, но и тъй си далече!

Как без теб непробудно да спя!

 

Ще докосна небето с недоспали зеници.

Ще дочакам и новия ден.

За да литне към топлите ярки звездици

тих прочувствен среднощен рефрен!

 

Там, високо, до сребърна лунна парица

ми е вързала люлка нощта.

Да я стигна, ще взема крилете от птица,

от фенер на светулка - искра!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??