В среднощен влак се срещаме пак, като чужденци в бездушен мрак. Ти отвръщаш глава, аз поглеждам встрани, били ли сме щастливи аз и ти?
А влакът лети край поля и гори: шумно отнася две тъжни съдби. Ти слизаш на гара, непозната за мен, аз поглед взирам след тебе смутен.
Потегля влакът, без "сбогом" и "прости", ще ли се срещнем пак двама ний? ... В среднощен влак, с шеметен бяг сърцето шепне "никога пак"... "никога пак"...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.