Среднощен влак
СРЕДНОЩЕН ВЛАК
В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава,
аз поглеждам встрани,
били ли сме щастливи аз и ти?
А влакът лети
край поля и гори:
шумно отнася две тъжни съдби.
Ти слизаш на гара,
непозната за мен,
аз поглед взирам след тебе смутен.
Потегля влакът,
без "сбогом" и "прости",
ще ли се срещнем пак двама ний? ...
В среднощен влак, с шеметен бяг
сърцето шепне "никога пак"...
"никога пак"...
В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава,
аз поглеждам встрани,
били ли сме щастливи аз и ти?
А влакът лети
край поля и гори:
шумно отнася две тъжни съдби.
Ти слизаш на гара,
непозната за мен,
аз поглед взирам след тебе смутен.
Потегля влакът,
без "сбогом" и "прости",
ще ли се срещнем пак двама ний? ...
В среднощен влак, с шеметен бяг
сърцето шепне "никога пак"...
"никога пак"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
