Sep 13, 2008, 1:10 PM

Среднощен влак 

  Poetry » Love
597 0 4
СРЕДНОЩЕН ВЛАК

В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава,
аз поглеждам встрани,
били ли сме щастливи аз и ти?

А влакът лети
край поля и гори:
шумно отнася две тъжни съдби.
Ти слизаш на гара,
непозната за мен,
аз поглед взирам след тебе смутен.

Потегля влакът,
без "сбогом" и "прости",
ще ли се срещнем пак двама ний? ...
В среднощен влак, с шеметен бяг
сърцето шепне "никога пак"...
"никога пак"...


© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??