Среднощен влак
СРЕДНОЩЕН ВЛАК
В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава,
аз поглеждам встрани,
били ли сме щастливи аз и ти?
А влакът лети
край поля и гори:
шумно отнася две тъжни съдби.
Ти слизаш на гара,
непозната за мен,
аз поглед взирам след тебе смутен.
Потегля влакът,
без "сбогом" и "прости",
ще ли се срещнем пак двама ний? ...
В среднощен влак, с шеметен бяг
сърцето шепне "никога пак"...
"никога пак"...
В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава,
аз поглеждам встрани,
били ли сме щастливи аз и ти?
А влакът лети
край поля и гори:
шумно отнася две тъжни съдби.
Ти слизаш на гара,
непозната за мен,
аз поглед взирам след тебе смутен.
Потегля влакът,
без "сбогом" и "прости",
ще ли се срещнем пак двама ний? ...
В среднощен влак, с шеметен бяг
сърцето шепне "никога пак"...
"никога пак"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мадлен Все права защищены
